Голямата борба на съвременния човек е тази с килограмите. Превърнали сме я в истинска битка за размери, сантиметри и обиколки. Ежедневно сме “разкъсвани” от мислите и поривите ни между спагетите и велоергометъра, между шоколада и спортния екип за бягане.
Вечер заспиваме с убеждението: “От утре тръгвам на фитнес!”, а утрето е толкова интензивно, динамично, натоварено и пъъъъълно със задачи, че не намираме и минутка свободно време.
Оправдаваме се, че нямаме време за спорт, а редовно отплесваме във ФБ за по 2, 3 часа и си вярваме, че така си почиваме.
Но така ли е всъщност? Не, разбира се! Един основен принцип в психологията казва: Там, където има много разсъждения /обяснения/ - чувствата са замразени. Там, където чувствата са замразени, има много страх, срам и обида.
Истината е една за нашите наднормени килограми и все по-увеличаващи се обиколки: ядем много и не се движим! Това е! А причината да не отслабваме и да не спортуваме няма нищо общо с възможностите ни. Винаги можем да намерим възможност. Има общо, обаче, с желанията ни, които се управляват от нашето подсъзнание.
Няколко са причините да не отслабваме, дори и когато много ни се иска, и да качваме килограми, дори и когато смятаме, че се храним ограничено.
Най-важен и разпространен проблем е нивото на повишен и перманентен стрес.
При продължителния стрес ниски по сила дразнения се повтарят често и непрекъснато през деня и то всеки ден. Например, това са безпаричието, нехаресваната работа, неприятните клиенти, колеги и шефове, скандалите с партньора вкъщи, неудовлетворението, когато се погледнем в огледалото, критичните мисли към себе си и тялото си, лошите отношения с родителите, чувството на вина. Бързането, сроковете, храненето на крак, също са стрес за организма.
При стрес се отделят хормоните кортизол и адреналин. Кортизолът повишава кръвната захар заради нуждата от енергия, при което се секретира инсулин. Високият инсулин обаче прави невъзможни процесите на разграждане на мазнините. Така при хроничен стрес имаме постоянни завишени нива на инсулин в кръвта, което води до инсулинова резистентност и порочен кръг от забавен метаболизъм и постоянен глад.
Друга дълбока причина е подсъзнателната нужда да сме стабилни и да тежим на мястото си. Съзнанието ни приема това послание буквално и ние натежаваме, наедряваме, ставаме солидни.
Тогава е взело връх емоционалното хранене или храненето, което използваме като наркотик.
Използваме храната, за да се успокоим и да се почувстваме добре удовлетворени.
Заместваме с храна липсващите положителни емоции, но използваме храната и като награда. Награждаваме се с посещение на ресторант и сладкиши. Научени сме още от деца, че ако сме послушни ще ни купят сладолед. Уви!
Ето как храната започва да ни дава усещане за стойност, пълноценност, стабилност, тежест и радост, когато не се чувстваме сигурни в себе си.
Големият въпрос е: Какво се опитваме да скрием зад натрупаните килограми? За съжаление и най-често това е болка от преживяни думи и действия на унижение. Не е трудно малкото безпомощно дете да си е направило извод, че не е достатъчно добро, че не заслужава да бъде обичано, и ето, че започва да трупа килограми, за да се предпази от света около себе си.
Зад телесните обеми крием и страховете си. Страх от общуване и свързване с другите и от отхвърляне, като дълбоко вярваме, че не заслужаваме нищо добро. Така крием самотата си, липсата на любов и факта, че не се приемаме и не се обичаме.
Проблем за наднормени килограми е и нежеланието ни да се движим. Дори не нежеланието да спортуваме, а просто да вървим.
Карането на кола все още е белег за престиж, а придвижването пеша е предразсъдък за бедност. Подсъзнанието ни не е логично, то се формира от притчи, легенди, родови традиции и в него се оформят подбудите да постъпваме много често пагубно към себе си.
Тялото ни едро и обемно, започва да служи и като защита от обиди и агресивно поведение, и като контейнер на всички потиснати емоции.
И не на последно място трябва да кажем, че често формираме защитно поведение с блокиращи вярвания, за да намерим оправдание да не се променим. Чувам оправдания като: това е генетично; имам хормонален проблем; боли ме кръстът, гърбът, коляното и затова не мога да спортувам; след менопауза е много трудно да се отслабне.
Ако имате убеждението: “Ако отслабна, трябва да се лишавам, за да запазя теглото си”, може съзнателно да се стремите да отслабнете, но подсъзнателно да се връщате към наднорменото тегло, защото не е много приятно цял живот да се лишаваш.
И така, имаме проблем, който уж е в тялото, а всъщност е в мисленето. Пролетта е напъпила, а ние се чувстваме тежки и дебели. Нуждаем се от вдъхновение и стъпчици, за да помогнем на себе си. И нека да ви кажа, че не е трудно, а е само процес на осъзнаване и планиране, като промяната може да започне в този миг.
Знаем, че най-добрият подход е да действаме и на двата фронта, и с въздействие на тялото и с промяна в осъзнаването.
Изисква се само да си запишете един час за антицелулитни и радиочестотни процедури, с които ще раздвижите лимфата в подкожието, а ефектът ще е само след дни.
Машинните процедури за намаляване на мастни натрупвания и дренаж имат ефекта на чистач, който изчиства и най-застоялите боклуци от есента и зимата.
Имате нужда и от разговор с терапевт, за да потърсите и намерите дълбоките причини за уж неЖЕЛАНИЕТО да сте дебели.
Ще изпитате потребност от истинска почивка чрез ежедневно движение, изконно присъщо на човека и ще усетите нуждата на тялото ви за чиста храна.
Ефектът на промяната ще настъпи неочаквано дори и за вас.
Има ли нещо, което бихме могли да направим по-добре? Имате ли въпрос, на който бихте искали да отговорим? Ние се стремим да отговорим на вашите запитвания в рамките на един работен ден.